УП - 2

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 - 4 от КСО нямат минимален осигурителен доход и същите подлежат на задължително осигуряване върху изплатеното възнаграждение.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения се внасят върху получените брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда /КТ/, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.

Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или са се намирали в отпуски извън горепосочените, се определя пропорционално на отработените дни през месеца.

Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от КТ лицето е работило при непълно работно време се определя пропорционално на отработените часове.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, или законна стачка се взема предвид:

1. За времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски.

2. За времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване от 1 януари 2000г. до 31 декември 2004г. – обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски; когато това време е преди 1 януари 2000г. и след 31 декември 2004г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение съгласно действащите разпоредби;

3. За времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж или на законна стачка – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

4. За времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от КТ – възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат – минималната работна заплата, установена за страната за съответния период.

Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999г.